Женската празнична носия в село Баничан е богата с
разновидност и разкошност на всеки елемент от костюма.
Един от тези елементи е пищюмаля(престилката) на който
жените в миналото са предавали особено значение.Богатото
цветово изграждане им придава определена художествена
специфика, като подчертава тяхната тържественост и
монументалност.
Жените са се опасвали през целия
свой живот от детството, моминството, невестинството, та
до най-дълбока старост. Момите най-често носят цървени
пищюмали.
Име и материал за тъкане и везане
В Баничан народното име на престилката е пищюмал.
Материала за изработката им, както и другите облекла се
определя от стопанското развитие на селото. Тук се
отглеждали много овце, от които се добивало вълна. Тя
пък от своя страна била главна суровина за изработката
на пищюмали. В стремежа към красотата на пищюмалите
майсторките не само, че подбират подходящи текстилни
материали, най-често вълната с най-меки и дълги влакна,
и прилагат умения на предене за получаване на тънки и
пресукани нишки. Те използвали обширните си познания не
само за багрене с естествени багрила, но и за получаване
на тънкия рисунък на орнаментите и преливането на
цветовете.
Техники на изработка
Пищюмалите са се тъкали на хоризонтален стан в рамките
на потребностите на членовете на семейството. Тъкането е
женска дейност и трябвало да се научи още от най-ранно
детство.
Затова грижа на всяка майка било да напътства своите
женски чеда в овладяването на занаята. Целият процес се
извършва от жената сама. Чепкане, предене, боядисване,
сноване, тъкане било женска работа. Независимо от това
се изпълнявало в откраднатото време за домакинска и
полска работа – зиме на седенки и попрелки, пролет на
слънце.
Основата, върху която се полага везмото, в повечето
случаи е литото платно, чиято равномерна сплитка
позволява ясно отброяване на нишките. Умението за
получаване на тънък рисунък на орнаментите и преливането
на цветовете да везат на стан – чрез втъкаване на
нишките, не само на пръст – с ръка, но и с губерка
шарят. За везане се използва мека, а не люта вълна.
Бодовете са през четири нишки или две от вътък, две от
основа. Най-често използваните прави бодове са зад игла
– равномерни непосредствено свързани бодове, през
разстояние на един бод от лицевата страна, прави бодове
и кръстчета – съставени от четири прави бода,
разположени подобно рамената на кръст и кръшкульчета – с
полегати кривинки се очертават плътни прави черти.
Модела „Въжетата”- един от най-често срещаните с
геометрични орнаменти, но със закръглени очертания:
кръшкульчета – зигзагообразни черти.
Интерес представлява един от моделите който е везан на
опаката страна. Везането по брой нишки става наопъки. От
опъко се везе преди всичко пълнежа- отдолу се везе и
отгоре става лицето. Изграждането на везбените орнаменти
започва с нанасянето на контура, а след това и пълнежа с
цървенко, със зеленко, тук там розовко или синьо…
Пищюмалите се обточват с жълти конци. Долната част са
подкитени с кит от ресни и пискюли, които увеличават
полихромната им украса, разширяват някои от размерите,
като същевременно създават впечатление за повече мекота
и изящество на линиите им.
Горната част за връзване за опасване на кръста, завършва
с плоско или обло плетени вълнени ресни.
Видове и орнаментика
Голямо е разнообразието на 14-те модела пищюмали, в
който се комбинират багри и орнаменти. По своите
очертания орнаментите, са геометрични-квадрати, ромбове,
триъгълници. Но названията им напомнят, че майсторките-приложнички
са имали за обект на възпроизвеждане различни сфери от
околната среда – растителния и животински свят. По
изображение те варират от най-простия геометричен
елемент до твърде сложни комбинации от геометрични
фигури: кръстове, кръстчета, око, очи, ромбични фигури с
детайлни различия, разнообразни фигури с различни
допълнения и очертания – „Голото око”, „Трите очи”,
„Сновалките”, „Деветтях пилета”.
Едни от най-често срещаните названия, които подсказват
за черпене на сюжети и от животинския свят, са
„Кучешките вешки”и „Говеждия корем”. В повечето от
моделите тъканната украса се задържа: „Керачкия”, „Парапушлетата”,
„Средулките/Наръсеното око”, „Кръстчетата”и др., но има
модели където преминава във везбена: „Раклетата”,”Ребрата”,
„Полвинките”, „Осиковския” и др.
Колоритът е твърде богат и разнообразен. Най-често
основата е алена(тъмночервена) на цвят. Изключително
изживяване е да се докоснете до пъстрото множество от
автентични пищюмали. Който и модел да изберете, ще
усетите следите на вековете, многообразието, красотата,
разкоша и изящността им. Деца облечени с бабините
пищюмали ще Ви помогнат сами да навезете и отнесете със
себе си мотив от вечността, частица от магията за здраве
и дълголетие. Предания и реалност, минало и настояще са
се запечатали в чудни картини, които се разкриват пред
Вас шарка по шарка и накрая оживяват вълшебни цветни
приказки без край – само Ваши, пълни с емоции и
невероятни усещания и преживявания. Не се изненадвайте
ако откриете тук Вашата приказка … елате в Баничан, сами
ще се уверите.