Предание за името на село Баничан

Хората разказват, че навремето селото се е намирало някъде към днешните „Стари лозя”. Името му било Боговица. По онова време Бог и Светиите ходели по земята, били сред хората. Когато се появила завистта и злобата между човеците, те напуснали земята. По тези места е и днешния „Св.Петър”.

Като започнали турците да нападат страната ни и те решили да потърсят по-скрито място от това. Така една част се запътила към гъстите гори на Пирин.Друга група се заселила в земите на днешното Банско, а трети заминали на юг към Бяло море, към Серска баница.

Бягайки от завоевателите, се установяват в старото село. Намерили отново вода и там се заселили. Отглеждали много добитък, защото имало и паша. Всяко семейство имало по 50-60 глави овце.Някои пасяли даже по 100-150. Стопанката познавала кога се прибира стопанина от паша, по звъна на чановете на стоката.
Така от лековитите извори които има тука и от медния глас на тунчовете(чановете), произлязло името на село БаниЧан.

Легенда за църквата”св.Архангел Михайл”

Свети Архангел са всанява на сестрата на най-богатия човек по това време в селото, да направи църква. Макар, че била по-голяма от брат си  Иван Стойков, той не и повярвал за сънуването.Тя го предупредила, че ще умре и този строеж ще го направи той.Въпреки всичко, отишла и заградила мястото с върбов плет да не стъпят животните. Когато Расантия починала, светията започнал на него да се явява. Не издържал и една сутрин като се събудил,  казал на жена си Варвара, че почва да строй църква. „Ако трябва под една керемида ще живея, но църква ще има”. Намерил майстори и започнал. Поработили някой ден, но светията не ги харесал. Били много бавни. Изпратил го да потърси майсторите които строяли по това време манастира „Св.Георги”в Горна Сингартия(Хаджидимово). Решил се и този въпрос. Полека, лека вървял строежа. Турците не давали да се строят църкви, по-високо от един човешки бой. Преданието разказва, че разрешение е искал от Голямата порта.Какво е казал там, не се знае, но са му разрешили. Така през  месец август 1864 год. е изградена и завършена църквата. Събрани са иконите.Подарени са от Иван Стойков Газянов и жена му.Жители от Неврокоп. Има подарена икона от хора живели на Папаз- чайр.Църквата  носи името на Св.Архангел Михайл-борец против духовете на тъмнината, поради което се изобразява с копие в ръцете и натиска дявола. А светеца – пазител и закрилник на селото.След построяването Иван Стойков умира. Човека дал надежда в отчаянието,радост в скръбта, смелост в страха, сила в слабостта,  признателните му съселяни решават да го положат в двора на църквата.

Легенда за св.Архангел и чумата

Когато чумата събрала почти всичко живо от с. Лъжница, решила да се прехвърли и в Баничан. На синора между двете села, я срещнал конник. С копие в ръка, в златни одежди, висок, строен и напет.От далеко я предупредил, че това село го пази той и тя да не приближава повече. Понеже чумата уморила много народ не се уплашила от един конник.Завързала се люта борба между нея и Свети Архангел. От копитата на коня святкали искри. От ноздрите му излизали облаци огньове.Чумата се борила с все сила.Косата и била дълга, черна и рошава.Била грозна и с одърпани дрехи.Като видяла, че губи тази борба, успяла някак си да се измъкне и с припяване избягала към село Корница.Така се спасило селото от нея.

Легенда за спасяване на селото от опожаряване

Всички села наоколо приели друга вяра. Само  Баничан, останало християнско село. Един ден изпратили заптие от Неврокоп селото да се запали. Натоварили добитъка с тенекии пълни с газя и тръгнали. На Мангаловия кавак, малко преди Баничан се явил свети Архангел с разперени крила и спрял кервана. Гавазина се опитвал да продължат, но не успявал. Тогава изпратил едно заптие да види какво има в това село. Препуснал с коня си на разузнаване войника. Още от баира видял  малки къщи с плет и голяма сграда, извисяваща се на най-високото място в селото. Отишъл най-напред да види там. Още на входа го посрещнал същият образ с крилата. Върнал се при началника и му разказал всичко. Веднага последвала заповед, да се връщат в Неврокоп. Селото не било запалено.

Легенда за св.Атанас

От незапомнени времена селото е обречено да коли курбан. Това място е на „св.Атанас”. На времето там е имало само една икона. Всичко наоколо е било ниви и са ги сеели с жито. Отишъл дядо Костадин да оре нивата. Таман да тръгнат, воловете сами се разпрягат. Пак ги впряга, пак същото. Зачудил се какво да прави. Тогава решава, тази нива да я остави на вакъфа. На това място са днешните дъбове, където се колят бравите за курбани. Една година, хората са решили да спрат курбана. Тогава на дядо Баки  се явява да отиде да заколи поне един брав, но да не се спира традицията. Така до ден днешен са правят курбани. През пролетта природата да даде спорна и благодатна година. И през есента за благодарност към природните сили, за богатия берекет.

Легенда за св.Богородица

Било в далечната 1902 год. когато на баба Цвета и се явява къде да иде да копа. На сутринта разказва за случилото се, но всички я сметнали за луда. Тя взима със себе си нейни дружки 14-15 годишни момичета и заминават да копаят. Откриват икона на Св. Богородица. На това място правят малко навесче, а по-късно построяват манастира "Успение на Св. Богородица". Тя се явявала и разказвала какви билки, за какви болки помагат. Но дори  да не ги познава човек, щом са набрани от тук, имат силата да лекуват. Особено преди Гергьов ден. Всичко е във вярата на хората. Който дойде тук с чисто сърце и готов да се покае за грешките си, намира това което търси. Някой даже са виждали Божията майка и днес да се разхожда по тези места, понякога облечена с баничанска носия.

Казват, че на това място някъде около 4-5 век е имало манастир с около 12 монаси. Те отглеждали добитък и сеели лозя наоколо. Този манастир е бил подвластен на Рилския.
Намиращото се тук аязмо е прочут с лечебните си свойства. По предания на хората, жени дошли с молитва към божията майка за рожба се връщат пак, за да и благодарят.

Легенда за Гоце Делчев

На път за Гърция и Македония, Гоце Делчев идвал от Банско по пътеките на Пирин. В Баничан оставал понякога да пренощува. Веднъж турците разбрали, че ще идва отново и завардили  от всички краища селото. Чудили се как да го предупредят с четата му. Тогава  дядо Костадин решава, да иде уж да оре нивата на Св.Богородица с воловете. Винаги там била срещата, преди да влезнат в селото.Запрегнали ги с баба Марушка и отишли. Било зимно време. Какво ти оране? Таман пристигнали  и дошли двама заптиета. Усъмнили се. Започнали да ги заплашват, че ще ги убият.Досетил се дядото, та се примолил да го оставят за малко: „Щото единият му вол бил нещо болен. Та за това са дошли с бабата да го пробват, дали е оздравял”. Повярвали му турците и ги оставили, но за малко. Времето било достатъчно да предупредят за опасността. Така били спасени Гоце Делчев и четата му от засада.

Легенда за Мъжа и Жената

Преди много години,  селото се намирало отатък р.Туфча. Ранна пролет идвали с воловете да орат нивите около Св. Богородица.Един ден, мъжа на една жена дошъл да оре. Оставало му още малко да привърши за да обядва.Жена му останала у дома да сготви и да отнесе ядене на нивата. Когато пристигнала на отсрещния бряг на р.Туфча, реката била голяма. Придошла от топящите се снегове на Пирин. Носела баница, двете и деца били от страни, чакала и трето.Няколко пъти викнала за помощ, но мъжа така  и не откликнал. Бързал да си свърши свойта работа.Тогава тя го проклела да се вкамени.Като чул мъжа за клетвата и той я проклел. В този момент Господ, разгневен от лекомислието и на двамата ги вкаменил всичките.
 

Легенда за Топлицата

Когато хората живеели около „Старите лозя”, ползвали водата от Топлицата в местността „Марена”. Щом научили, че турците идват, те напълнили извора с чували със сярева вълна. Като няма вода те знаели, че турците няма да се заселят. Понеже водата търсела чисто, постепенно пресъхнала. Потърсила си нов дамар където да избликне. Казват, че това са водите в с.Огняново.

Може и да има нещо вярно, че селото е още от цар Константиново време. Когато римската империя се разделя на западна с център Рим и източна с център Византия. В селото е построена и църква носеща името на „Св.Св.Константин и Елена” през 1989 год. При разкопаването за строеж, са открити стените на старата църква.

за проекта