Самото разположение на с. Баничан е особено. На пътя Банско – Гоце Делчев - Драма. Кое село има пет църкви, два минерални извора, две реки и толкова красива женска носия. Едно място концентрирало в себе си неповторимост и различност. Това е благородно място което могат да го усетят хора със самочувствие и многопластова емоционалност, уважаващи себе си, ценностите на живота и магията на природното ни  и културно наследство.

„Ако по една невероятна случайност би се изгубило всичко на света и биха останали само женските дрехи, по тях би могло да се възстанови художествената култура на всички епохи”- писал на времето един историк. Ние ще добавим:
Ако по една невероятна случайност би се загубило всичко в Баничан, стига от превъплъщенията на женската носия да останат дори само чорапите, и те ще бъдат достатъчно свидетелство за голямата художествена култура на баничанката, която е сътворила едно от най-изисканите и чудно хубави народни облекла. Тя е запазила тези българославянски мотиви, за да достигнат до нас.

В тях са изразени широка гама от топли цветове- от червено до жълто,съчетани умело със студено преливащо се синьо.Това им предава хармония и колоритно богатство, равни по достойнства на голямо изкуство.В плетените чорапи са съхранени едни от най-старите български мотиви.Свежи, жизнерадостни, възбуждащи цветове. Огромно богатство от мотиви, който не се срещат другаде.Грабили са с пълни шепи от поляните. Чорапите с топлите си цветове имат вида на болярски и аристократични.

            Природната им дарба за красота и хармония ги е карало толкова години трудолюбивите им ръце да се разнежват, преплитайки котел по котел онова, което е и отмора, и духовна потребност, и творчество. Не е липсвал порив за красота:

            -жълтото е грейливо

            -зелените ивици са като разцъфнали пролетни клонки

Чорапите са неизменни дарове при семейни обичаи- те са част от главеша, дарени от главеницата на главеника, от сватбените дарове за свекър и свекърва, от даровете на Бабата (при раждане)- да дари новороденото с чорапи.

Най-предпочитани били „Котешките стъпки”-комбинация от малки раклички (квадратчета).

С развитието на чувството за естетика чорапите, създадени първоначално главно като топло облекло, постепенно придобива свой художествен облик и започва да функционира едновременно като облекло и като декоративна украса на селското жилище или механа, кръчма и хотел старинен тип.

Мотивите изграждащи декоративната украса на чорапите, са предимно геометрични- квадратчета, шестоъгълници,ромбове….

Колоритът на баничанските чорапи е твърде богат и разнообразен. Най-често използваните цветове са в определена традиционна гама от червени, сини, зелени, жълти и бели тонове. Пръстното поле е обагрено в червен цвят. Неувяхващата прелест и красотата им, до голяма степен се дължи и на колорита в който са запазени местни специфични гами от различни цветосъчетания, които в сравнение с другите населени места са по-интензивни, по-богати и по-обособени.Преобладаващият цвят е червения, а най-често срещаното цветосъчетание е на синьо и жълто, хармонично допълнени от бяло и зелено.

В резултат на творческата дейност до нас са достигнали многобройни варианти от модели, които са изработвали:” Сините”, „Звездичките”, „Котешките стъпки”, „Черешките”, „Турските”(Ориенталски), „Заръмките”,”Арнаутките”,”Трите”,”Рахтовете”. За празник и за делник. Особеност на старинния модел „Арнаутките” е използването на вълната в естествените и цветове. Това изпълнение с натурални цветове придава особена художествена стойност което се състои в меките им тонови хармонии. Названията им напомнят, че художничките - приложнички са имали за обект на възпроизвеждане различни сфери от околната среда:растителния и животински свят, природата и др. Макар, че орнаментите са вплетени, шарените чорапи се наричат везани чорапи.

Независимо от придържането към местния стил, творческата индивидуалност се проявява почти по всички художествени показатели на плетивото. Тя намира изява в изпълнителските възможности. Въпреки основните комбинации на цветове, различието е в нюансите.Качеството зависи и от материала и от изработката му. Преждата да е тънко предена и еднакво та да става хубаво, се едно с „ ръки да нее барано”.

Мъжките чорапи са обикновено от един цвят- бяло или черно, оградено в горната част с ред от цветни орнаменти, тъй като те се носят обути над крачолите на панталона.

Както вече споменахме, багрите преливат в хармонично съзвучие.С много чувство за мярка са използвани синият, белият и жълтият цвят. Обикновено се спазва колоритният принцип- на тъмен фон да се изобразяват светли мотиви.Богатото цветове изграждане с преобладаващия червен цвят, придава на баничанските чорапи определена художествена специфика, като подчертава тяхната тържественост и монументалност. Със своята привлекателна хармония от багри и орнаментални ритми, чорапите придават своебразна красота и топлина на притежателя и. Като редуват с голям усет за багрени съчетания различни по големина мотиви, баничанката е създала прости, но със забележително естетическо въздействие шарени чорапи.

            Плетат се от тънка прегъната на два ката вълнена прежда.Мотивите носещи различни названия, се изпълняват в старинна плетачна техника на пет куки и се отличават с преобладаващ червен колорит. Могат да изпълняват две функции-утилитарна(за носене) и естетическа(за украсяване на интериор старинен тип).Многообразните модели на чорапите и тяхната обагреност са неизчерпаем източник на идеи за разнообразяване и разкрасяване на съвременното облекло, за сувенири, поздравителни картички и др.

            На пръв поглед стремежите на плетачката на чорапи са ръководени от поверия. Но всъщност, в тях прозира дълбоката мъдрост подчинена единствено върху съзидателния труд  на хората и голямото очакване трудът им да бъде възнаграден. За да се разбере тази народна мъдрост, са нужни сърца изпълнени с обич към родното, към старината, нужни са познания и очи, които да открият цялата красота на  тази далечна култура. Плетенето може да разказва. То възбужда въображението на съзерцателя с преливащите се мотиви и цветове, които предават прелестта на природното настроение.Тези чорапи са изящни и силно въздействащи творения. За да се постигне това съвършенство, пред което се дивим, трябва да си надарен с желание за красота, с воля и изпълнена със смиреност душа. Именно надарената с тези качества душа, поглъща красотата идваща от природата, пречупва я през фантазията на създателката,извира през призмата на таланта, вдъхва частица живот и вълната се ражда отново, за да носи топлота и любов.

Единствено човек, който усеща живота със сърцето си, има силите и благословията, да сътвори тази красота – пълна с живот. В ръцете ти, чорапите оживяват. Те не спират да ти шепнат и те обгръщат с мекота. Внасят природата и историята в твоя дом, за да те слеят с духа на гората, носещ хилядолетните тайни на предците ни. Човек като гледа чорапите, един с един не си приличат, но в същия момент са в стилово единство.Това изкуство е не само мисъл и труд – то е душа. То е Блясък в претворяването на природата. Блясък от голямо изкуство с прости изразни средства. Блясък на природа покрита със загадъчен воал на вяра и символика, за преклонение към вечността, добротата и природата. Това изкуство е съхранено и пренасяно през  вековете за нас.Трябва да му се поклоним!

            Днес ние не живеем в друг свят – ние само трябва да продължим живота на занаята. Народното изкуство има право на живот повече от всякога. Чрез него младите хора усвояват нравствени добродетели. Естетическото възпитание може да се постигне, като се черпят идеи от непреходната хубост на културното ни наследство. Това е изкуството което ще блести и ще опива  с глътка от вечността, всеки решил да се докосне до него.  

за проекта

боядисване на прежда