В онези дни на есенна омара, когато с
лекота долавяме разкъсването на лятната поквара, както
за всички подпланински градчета и селца така и за родния
гр. Добринище във въздуха прониква въздишката студена на
зима бяла и недостижима.
И като млада тя тъкачка на леден стан
оплита със своите пръсти, студени ветрове с майсторство
и ловкост в клони на дървета, смита улици, дворове и
спомени за слънчевите дни. Така започва нейното плетиво,
с лек замах и несломима упоритост, с постоянство и една
едничка цел да покрие тя гората и полята в снежна
пелена. Тъче, тъче не спира и месеци минават, снегове и
преспи като бяла вълна навред се стелят. Волята и тъй
просторна и обширна жадува допира на отминалото лято и
върви по стъпките му между поляни, планински ручейчета и
цветчета да усети ласките на водната стихия, да вкуси
аромата на есенните цветове и да се нарадва на
зеленината в полето. Но тази нейна обич и ненаситност,
прокрадвайки се навсякъде между летните дарове не и
наслада носи, а я натъжава. Докосването и студено,
вледеняващо прониква във всичко топло и цветно, и го
прекроява в сребристо бяла кройка, която на едва
прокрадващите се слънчеви лъчи блести със силата на
нейната прегръдка.
Тъкачница красива, в себе си е сбрала зноя на
всички багри от суета човешка. Чувства припрени и мисли
разпилени на отминало слънчево време, като кълбета
прежда в белите и крака се намират и тя зимата тъкачката
умела в ледения стан умело ги преплита, вдъхвайки им
утехата така желана шепнеща им с леден дъх. Разходките и
из земята монотонни са навсякъде където стъпи късче бяла
прежда от себе си остава. Покрива всичко земно видимо и
обозримо, което е готово взора на човек или звяр да
прикове, но ревнива е тя в труда си и жадува за
внимание, затова вковава в студ всичко, лятно за
назидание. В късни вечери винаги младата сребристо бяла
тъкачка, при своя стан се връщаше неуморно да продължи
тъкането на снежни преспи и вихри за утрото. В една
такава вечер, придружавана от свирепи северни ветрове,
като самодива в снежнобяла вълнена премяна танцуваше под
лъчите на лунния сърп. Тогава се натъкна на малко
човешко момче оставено под клоните на вечнозелен бор,
борещ се с ветровете да запази живота изоставен в
подножието му. Красивото и белокаменно лице се сви в
жална гримаса, наведе се тя над малкото човешко създание
и усети как лекичко топлият му дъх я погали, по
студените и страни. В замръзналото и сърце топъл порив
се прокрадна и за миг забрави своята
орисия във времето,
което и е отредено на земята. Не искаше да мисли за
съдбата на това дете, понечи да си тръгне, но колкото и
ледена да бе, в лед не нямаше да го превърне.
Взе го в тъкачницата своя, детски кош му тя
направи с ледени късове от леден майчин порив, от
леденото и сърце. Изтъка му бяла постеля и в нея го уви,
взе парченца сребристо бяла вълна от студенината на
своето желание изтъка ги в мънички снежинки като искрящи
звездички над легълцето му ги тя остави, да блещукат
докато зората зазори. И не беше вече зимата сама имаше
си тя дете, дваж по – упорито, снегове и бури тя тъчеше,
леденото и усърдие връхлиташе със страшна сила в
моментите на пристигането и, но после снежната си
примка тя отпускаше заради топлината, която носеше
човешкото дете в тъкачницата на сребристо бялата
тъкачка. Малък Сечко го нарече и в месеците когато бе
най – силна го отгледа, на изкуството на ледения стан го
тя научи. Зимата младата тъкачка остаря и предаде
занаята си на Малък Сечко, но човешката му същност не го
направи толкова студен и лют като майка му зимата.
Ледения стан захваще рядко и почти толкова неумело, че в
определени дни изтъкаваше само моментни снежни виелици и
бурни ветрове из земята и градовете човешки, сякаш да им
припомни, че идва пролетта.
ЛЕДЕНО СЪЗДАНИЕ
Вали, не спира да вали
покрива,
мека, бяла покривка очите ми скрива.
Студен унес приижда в далечината,
мразовит полъх усещам аз в душата.
Ти си като северно
сияние,
мираж на мое вледеняващо се състояние.
Чувства бучки лед,
безутешно излияние.
И аз като падаща мъничка
снежинка,
леко спускам се, падам в мразовитата ти примка.
Можех аз да се измъкна от твоя снежен взор,
но завинаги избрах да се погубя в ледения ти затвор.
