Беше една от онези дълги, зимни вечери, които прекарвах
сгушена в пухкавото ми одеало до камината. Часовникът на
стената тихо отброяваше минутите от дълго жадуваната от
мен ваканция. Сърцето ми тупкаше в трепетно очакване да
започне новия ден. Много мили спомени от предишната зима
се бяха запечатали като скъпи фотоси в моето съзнание.
С колко надежди очаквах Коледа!
И ето утрото най-после дойде. Събудих се, усещайки
любимият аромат на липов чай, който баба неотменно ми
приготвяше. Отпивайки на малки глътки чаят си се
питах: „Ще срещна ли след толкова месеци онова момче,
което беше гост в сънищата ми всяка нощ?”Облякох топлата
си грейка и излязох навън из селото.Предколедно оживление цареше навсякъде край мен.
Децата лудуваха по ледените пързалки, а майките им
обсъждаха подготовката на коледната трапеза. Бабите
трескаво приготвяха дарове за коледарите. Само момчето,
което продължавах да търся с поглед, никъде не се
виждаше.Изведнъж от малката
заснежена уличка, която криволичеше срещу мен, зазвуча
прекрасна народна музика. Свиреха гайди и кавали,
пригласяше им гъдулка, на моменти се долавяше звън на
чанове, лееше се омайна песен. Обзета от разгарящо се
любопитство, зачаках да видя кой бе започнал коледната
веселба още рано – рано. Докато свирците и певците бавно
се приближаваха, пристигнаха още любопитни хора, дочули
музиката и песните. Почувствах се много щастлива. И тази
година имах късмета да прекарам коледната си ваканция в
любимото ми селце. Очаквах всеки момент да пристигнат и
приятелките ми, които бях открила тука. Имахме да си
разкажем толкова преживелици. Колко сърдечни хора имаше
тука, каква красива картина ме заобикаляше – малки
къщички накацали по билото на планината, сякаш някаква
вълшебна ръка ги бе подредила като мозайки, върху
пухкавият бял сняг.
Ето,
появиха се най-после пред погледът ми свирците и
певците, които обогатяваха с музиката си приказната
коледна картина. Те бяха облечени с пъстри народни
носии, в които се преплитаха най-топлите багри от
неземно красивата ни българска природа.
Докато се
вглеждах наоколо, очарована от предколедната глъчка,
вниманието ми се спря върху един от музикантите.
Изненадана открих, че това беше то – момчето със
слънчевият поглед. Коледният дух бе запленил и него.
Очите му се смееха игриво, а ресниците по яката му,
енергично потрепваха, сякаш участваха в предпразничната
веселба.
Сега вече за мен празника можеше да започне с пълна сила
- тука в малкото ми обичано селце, закътано в снежната
прегръдка на планината, приютило моите момичешки мечти,
радости и надежди. Това е историята на моята топла,
бяла, зимна приказка - за едно селце, за едно момиче и
едно момче. И тази приказка за мен безкрайна е, защото в
сърцето ми, завинаги заключена тайна е.
